Призив на Анти-империалистически Фронт
Срещу атаките на империализма, изолацията, унищожението и капитулацията, срещу фашизма да се обединим в Анти-империалистическия Фронт!
На среща на Анти-империалистически фронт, проведена на 1 и 2 Юни тази година, в столицата на Гърция, Атина, бе взето решение 9. Международен Симпозиум Еюп Баш-Единството на Народите срещу Империалистическата агресия да бъде проведен в Турция, като по този начин се изрази солидарност с борбата на Народен Фронт-Турция.
В изпълнение на това искане на участниците в срещата, ние взехме решение да проведен симпозиума на 8 и 9 Септември 2018 година, в Истанбул.
Империализмът иска да остави народите на Турция и Света без надежда, да ги докара до отчаяние и да ги обезвери!
Нека заедно да попречим на империализма да извоюва тази победа!
Ако империализмът има своите МВФ, Световна Банка, ЕС и Г-8, ние имаме Анти-империалистически Фронт!
Империализмът унищожи повечето от водените срещу него борби за национални и социално освобождение, накара тези движения да капитулират пред него. Сега той иска да превземе нашите умове, нашето съзнание. Иска да вкорени в съзнанието на народите идеята, че „срещу империализма не може да има съпротива, срещу него не може да има борба, не може да бъде извършена революция“, иска да обезвери народите.
Империализмът атакува народите по света. Израел непрекъснато напада Палестина, буквално се опитва да я заличи от картата. Израел иска Палестинският народ да се превърне в бежанци пръснати по целия свят. Всичко това се случва пред очите на народите, и никой не надига глас срещу това.
Народите в Африка се сблъскват с безскрупулна експлоатация. В Европа се надига вълна от расизъм и ксенофобия. Империалистите, използвайки като претекст Сирийците, които бяха прогонени от своята окупирана страна, вкарват в действие най-реакционните закони. Бавно и постепенно те се стремят да отнемат правото на убежище, което е едно от историческите завоевания на народите.
Ние не приемаме налаганите ни закони. С гордо изправени глави, ние заявяваме: срещу политиките на империализма за помирение, капитулация и ликвидация-НАС НИ ИМА!
Срещу отчаянието, унинието и обезверяването-Нас ни има!
В Турция ние създадохме борби с историческо значение.
Всички Леви сили, освен нас, изпаднаха в отчаяние, и заявиха, че „В условията на извънредно положение не могат да се провеждат каквито и да било акции“.
Ние искаме да споделим с народите по света, нашите борби, искаме да покажем как можем да се борим срещу фашизма, искаме да вдъхнем надежда на народите по света.
Искаме да покажем, че НЕЗАВИСИМО ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ СМЕ ПОСТАВЕНИ, ние можем да извоюваме победа.
Срещу откритата фашистка диктатура в Турция, която вече 2 години продължава под името „извънредно положение“ и която ще бъде продължена под формата на „анти-терористични закони“ ние се борим заедно с нашите работници, с държавните служители изхвърлени от работа, с бедния народ в бидонвилните квартали(фавелите), с близките на политическите затворници, с нашите инженери и архитекти, с адвокатите ни, с инвалидите, с 70-годишните ни майки и бащи, независимо от условията ние се борим.
С издадените по време на извънредното положение 36 наредби-закони бяха изхвърлени от работа 130 хиляди държавни служители. Конфедерацията на синдикатите на държавните служители(KESK) която твърди, че е лява, има 236 хиляди членове. Но от всички изхвърлени от работа хора, само Нурийе Гюлмен и Семих Йозакча[1] се опълчиха срещу всичко това.
Пред паметника на човешките права, на бул. „Юксел“ в центъра на столицата Анкара бе започната протестна акция под надслов „Искам своето работно място обратно!“
Този протест постепенно се разпространи из различни части на Турция. Намери широк отзвук в цяла Турция. Всеки ден Нурийе и Семих бяха задържани от полицията, веднага след като бяха освобождавани се връщаха на булевард „Юксел“. Те бяха хвърлени в затвора, проведоха гладна стачка в продължение на 324 дни, в последствие бяха освободени, и сега продължават да се борят на бул. „Юксел“.
Протестът на бул. „Юксел“ се превърна в пример за борба и съпротива.
Най-голямата синдикална конфедерация в Турция DİSK(Конфедерация на „революционните“ работнически синдикати) има 141 хиляди членове, но не прави нищо за да защити изхвърлените си от работа членове. Само работниците, които се борят в редиците на Революционно Работническо Движение успяват да извоюват правата си и работните си места.
TMMOB, съюз на архитекти и инженери, който твърди, че е ляв, има 550 хиляди членове, но само една, единствена архитектка членуваща в него, се бори за работното си място, и това е Алев Шаахин[2].
В адвокатските колегии членуват 96 хиляди адвокати. Но само адвокатите от Правно Бюро на Народа се борят. Фашистката власт на ПСР нахлу с полиция в офисите на адвокатите, задържа ги и ги хвърли в затвора. Тя им казва „не бъди адвокат на народите, а на капиталистите, занимавай се с бракоразводни дела, с всичко друго, или в противен случай ще те хвърля зад решетките.“ 19 адвокати-революционери продължават да бъдат адвокати и зад решетките.
Група Йорум, основата преди 30 години революционна музикална група, бе включена в списъка на издирваните терористи, членовете ѝ бяха хвърлени в затвора. Въпреки това група Йорум, продължава да прави революционно изкуство, на терористичните списъци на фашизма, тя отговаря с нови песни и концерти.
В затворите в Турция, има близо 230 хиляди затворници. С изключение на политическите затворници на Народен Фронт, всички други полит. затворници бяха сломени, и гласът им бе заглушен. Фронтовските политически затворници определят себе си като „свободни затворници“(на тур.ез. Özgür tutsak), вече 2 години те са провеждат генерална съпротива[3].
Удрят по вратите на килиите, палят огньове в тях. Въпреки, че всеки ден биват изтезавани, въпреки, че получават забрани за свиждания и получаване и водене на кореспонденция възлизащи на години и десети месеци, те продължават да се борят.
Фашизмът в Турция, по време на извънредното положение забранява всякакви мероприятия, дискусии, срещи, симпозиуми. Въпреки това, ние защитаваме правото си да провеждаме мероприятия, ние показваме волята на ги провеждаме, и ги осъществяваме и до сега.
Империализмът не се е променил. Фашизмът не се е променил. Единственият възможен изход за народите това, е борбата. Борбата е трудна. Победата ще бъде извоювана с цената на огромни жертви.
Но ако не се борим, народите ще продължат да бъдат измъчвани от глада, бедността и безработицата, ще затънат още повече в блатото на деградацията, и ще бъдат повлечени в бездната на мизерията и депресията. За това борбата е задължителна.
Както е казал водачът на революцията във Виетнам, Хо Ши Мин: „Не забравяйте, бурите са възможност за боровете и чинарите да покажат своята издръжливост. Тази буря ще отмине, дръжте се здраво един за друг.“
В нашата борба срещу фашизма, очакваме вас, нашите приятели, да бъдете заедно с нас в дните от 8 до 10 Септември, в Истанбул.
С вашето идване, с вашето участие, ние ще бъдем по-силни.
СРЕЩУ ОБЩИЯТ ВРАГ НА НАРОДИТЕ- ИМПЕРИАЛИЗМА, ДА СЕ ОБЕДИНИМ В ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТКИЯ ФРОНТ!
АНТИ-ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИ ФРОНТ